Обществените медии трябва да си вярват, защото са прекалено значими. Това каза журналистът Валери Запрянов. Днес той отбелязва 70-ата си годишнина.

Според Запрянов, който е член на Управителния съвет на Българското национално радио (БНР), от обществените медии се изисква да пазят плурализма. „Всеки може да си позволи да има редакционна политика, която подкрепя едната страна или другата страна, един политик или друг политик. Докато обществените медии трябва да разтворят по-широко ветрилото, да отразяват всички онези интересни събития и интересни хора в политическия живот, а не да взимат едностранчиво страна“, посочи той.

По думите му, освен да си вярват, обществените медии трябва да бъдат честни. Това е нещо, което те умеят да правят, смята той. Добави, че има и много частни медии със „страхотни професионалисти“, които мотивират хората

Германският град Дюселдорф удостои израелския писател Давид Гросман с тазгодишната престижна литературна награда „Хайне“, предаде ДПА.

Гросман е „един от най-значимите представители на съвременната израелска литература, който се ангажира с разбирането и толерантността не само в близкоизточния мирен процес“, заяви кметът на града Щефан Келер в съобщение за медиите. Наградата се предоставя в размер на 50 000 евро.

Гросман изрази задоволството си от избора му за наградата в телефонно обаждане: „Добра новина в момент, когато има толкова много лоши новини“, каза израелският писател.

Многократно награждаваният журналист, активист за мир и писател е роден в Йерусалим през 1954 г. Войната и насилието, които характеризират ежедневието в Израел, са тема на много от книгите му.

Носител е на множество награди. През 2017

През 2024 година се навършват 100 години от смъртта на Франц Кафка. По този повод от началото до края на годината на много места в Европа са организирани различни събития, които честват неговото творчество и личност. 

Франц Кафка е роден на 3 юли 1883 година в Прага. Той има конфликтна връзка с баща си, което особено силно се отразява както в творчеството му, така и в личния му живот. Завършва право в Карл-Фердинандовия университет в Прага. Специалността не му е по душа, но тя му дава възможност да получи добра работа. Така през целия си живот Кафка работи като застраховател и именно тази професия повлиява на неговите произведения, тъй като неща, на които той е свидетел, го вдъхновяват да напише много от творбите си. 

Кафка обича да чете книги на автори като Фьодор Достоевски, Флобер, Николай Гогол, Франц Грилпарцер и Хайнрих фон Клайст и се интересува от чешка

Георги Господинов е много важен фактор за нарастващия интерес към съвременната българска литература в Турция, смята преводачът от български на турски език проф. д-р Хасине Шен Карадениз, която е родена в България, но вече 35 години живее и работи в Турция. Тя участва в дискусия за преводната литература в различните национални пазари. Тя бе част от програмата на първия Черноморски международен литературен фестивал, който се провежда между 6 и 9 юни в Бургас. 

"Моят интерес към българската литература започна като продължение на по-големия ми интерес генерално към литературата, но бе по-скоро лично търсене за запълване на някои дупки от моята лична житейска история след принудителното ни изселване в Турция през 1989 г. Това ме ориентира към превода на автори, които пишат за прехода в България, като Алек Попов и Георги Господинов", каза Карадениз. 

Тя коментира, че

Книгата "Българската Църква в Предпоследните времена" беше представена тази вечер и тя включва богословски текстове на богослова Георги Тодоров и на адвокат Александър Тодоров, както и други материали, свързани с църквата.

Сборникът е от 144 страници и е посветен на това какво се случва в Българската православна църква през последните месеци. В книгата пише, че "настоящият труд се посвещава на всички достойни епископи, свещеници и миряни, които ще участват в предстоящия Патриаршески избирателен събор и ще гласуват за Истината".

"Убеден съм, че всички тези нередности, които се случиха през последните седмици в Българската православна църква, са изцяло за наше добро", каза Георги Тодоров. Той добави обаче, "че все още пазим в своята ДНК християнството, то е влязло като традиция и даденост, и сме благословени, че сме родени в православна България и сме носители на правосл